Моделът 1:1 (обучение „един ученик - едно устройство“) се определя като концептуален модел, свързан с личностно-ориентираната, центрирана върху ученика педагогическа парадигма. При модела 1:1, постоянното използване на електронното устройство, съчетано с интернет и облачни технологии, позволяват непрекъснат достъп до информация и възможности за самостоятелно учене. Така в процеса на обучение, в класната стая „1:1” функционира в условия на постоянен „танц“ между учител, ученик и технологии. При тези условия се променя ролята на учителя, който от учител, даващ знания, се превръща в учител-консултант, ментор, мотиватор на дейността на учениците.

 

На базата на проведени изследвания в България и чужбина през последните десет години, могат да се изведат следните основни характеристики на модела 1:1:

  • при неговото прилагане се достига по-високо ниво на сътрудничество между учениците, включително онлайн сътрудничество - учениците взаимодейства помежду си ежедневно, в реална и виртуална среда;
  • подобрена комуникация между учител и ученици;
  • повишени са мотивацията и академични постижения на учениците в областта на науката, писането, математиката и езика;
  • прилага се формиращо оценяване при отчитане на новите компетентности, които са придобити чрез учене с технологии;
  • персонализира се обучението - учениците работят със собствено темпо и имат възможности и за постоянна комуникация помежду си;
  • постига се ангажираност, високо ниво на креативност и повишена мотивация на учениците в хибридния процес на обучение;
  • по-добро взаимодействие и подобрено професионално общуване между учителите по отношение на планирането на учебните дейности и съвместното преподаване;
  • по-голяма автономност и независимост в учебната работа на учениците;
  • широко се прилага проектно-базирано обучение, силно индивидуализирано, ориентирано към активното учене на ученика;
  • дава възможност за по-широкото въвеждане на геймификацията (игрови подход) в обучението;
  • повишено използване на информационните технологиите в класната стая;
  • постига се гъвкаво обучение, базирано на активността на учениците, включително в неформалните пространства извън класната стая;
  • образователната среда на модела 1:1 предполага осъществяването на хибридно обучение, което съчетава предимствата на директно обучение „очи в очи, с групови дейности и самоподготовка, чрез информационни технологии“;
  • обучението по модела 1:1, включително и при условията на електронно обучение от разстояние, допринася в голяма степен за развитие на ключови компетентности на учениците:
    • развитието на дигиталните компетентности на обучаваните;
    • уменията за учене – екипно учене и учене чрез правене;
    • развитие на социалните компетентности, свързани с междуличностни умения и екипна работа;
    • развитие на компетентностите им, свързани с инициативност и предприемачество;
    • развитието на културните компетентности на техните обучаемите.

Проф. Галин Цоков от Педагогически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“