За много хора е видно, че в българското образование от няколко години се случват наистина страхотни неща. И едно от тях е въвеждането на образователният модел “1:1” в училища в Пловдив, София и Бургас (и предстоящо за Варна и Разград). В нашия блог неведнъж сме разказвали за ползите от модела, който стъпва на проектно-базираното обучение и може да се осъществява както синхронно, така и асинхронно. Специфичното при него е, че всеки учител и всеки ученик разполагат със собствено устройство за образование и акаунт към домейна на училището. Те използват дигиталните технологии като ресурс за учене и заедно създават съдържание и творят в класната стая. Имаме удоволствието да сме технологичен партньор на много училища, осъществили този процес на образователна трансформация, които показват повече от страхотни резултати.
Историите са нещо прекрасно, но е време да стъпим и на данни когато говорим за ефекта на “1:1”.
Именно заради това през месец април, по поръчка на Министерството на образованието и науката, се проведе изследване на модела, водено от проф. Галин Цоков от Педагогически факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и подкрепено от Център за творческо обучение. То разгледа внедряването на модела в седем български училища в Пловдив, София и Бургас. Бяха анкетирани общо 854 участници от паралелки с преподаване по модела “1:1” и контролни “традиционни паралелки” (учители, родители, ученици), които споделиха своето мнение за ефекта от внедряването на модела.
След направения анализ на резултатите, изследването недвусмислено показва, че моделът “1:1” води до: