„Успешният ход е този, който залага на човешкия фактор” – историята на успеха на ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев

Прочетете повече за промяната в действие:

Какви предизвикателства срещнахте по пътя си? Имаше ли учители, които бяха скептични към промените в училище?

Г-жа Божикова: Винаги има хора, които са по-скептични към промените и такива, които прегръщат идеята от самото начало. За нас беше по-важно да насърчим тези, които прегърнаха идеята и да убедим чрез добрите резултати и останалата част в преимуществата да работиш в облака. 

Г-жа Милчева: Във всяко нещо, което е промяна, независимо дали в или извън училище, е много важен личния пример. Преди 8 години аз и директорът бяхме в екипа учители, който започна обучението за работа в облака. Личният пример, който дадохме в началото, вероятно е запалил и останалите колеги. Тогава направихме бум с това, да се сертифицираме толкова много хора наведнъж – в групи от двама-трима учихме заедно, споделяхме кой какво е разбрал от темите, и именно това помогна всички да вземем успешно изпита. Чрез личния пример се вижда истинската полза и именно заради нея промяната се разраства. 

Чрез уменията, които придобихме чрез сертифицирането, часовете станаха по-достъпни, по-полезни, по-разнообразни. От това идва обаче и едно предизвикателство – учениците свикват с тези нови неща, заедно ги откриваме и трябва да търсим нови. С колегите продължаваме да работим над това, като намираме и използваме нови приложения, с които да завладяваме учениците. 

Г-жа Стоянова: Ресурсите, които създаваме, не са само за днес. Те могат да се използват и  следващите години, както и да се надграждат и усъвършенстват. Дискът пази цялата информация и мога да заимствам и от колеги. За скептични колеги не мога да се сетя конкретно. Срещите са именно с целта да преодоляваме заедно трудностите, които възникват индивидуално при всеки колега. Пътят за всеки е различен – на едни им трябват два дни да разберат нещо, на други – седмица. Но усилието, което всеки влага ежедневно, несъмнено се отблагодарява след това.

Къде в процеса влиза облака? Как ви помогна в администрацията? 

Г-жа Божикова: Много преди пандемията ние вече работихме с облака за нуждите в ежедневната работа на учителите. Облакът първоначално се използваше от малка група учители, която постепенно се разширяваше. Създадохме много полезна библиотека от урочни разработки на учителите, чрез която те споделят интересни практики, които използват и са полезни за техните колеги. 

Г-жа Милчева: Като започнем от съвсем дребните неща – груповите имейли. Следващият удобен момент са календарите, в които много по-лесно можем да виждаме общото свободно време без допълнителна координация. Много улесниха работата ни всички анкети, които  често провеждаме с ученици и родители. В инспектирането също се видя ползата –  всички попълниха изключително бързо нужните документи, тъй като вече бяха свикнали да попълват дигитални форми. В електронното подписване на документи също спестява както време, така и ресурс.

А как интегрирахте дигиталните инструменти в учебните часове? Как възприеха промяната учениците?

Г-жа Божикова: Използваме облака за всички проектни дейности на учениците – те се споделят и работят директно там. Така голяма част от учителите с различни специалности могат да се намесят чисто менторски в завършването на проектната работа. Дава се възможност на учениците да качват и домашни работи, да правят писмени изпитвания, да използват електронните варианти на учебници и помагала.

Г-жа Милчева: Когато учениците свикнаха да работим във виртуалните класни стаи, за тях стана много по-лесно да работят групово по документи и задачи – така и те пестят много време и усилия. Когато искам учениците да работят върху казус предварително, ми е много по-лесно да поставя в Classroom задачата и въпросите в таблица и когато започне часа, да стигнем заедно до решението на този казус. 

Г-жа Божикова: Днес в час по история разглеждахме темата за Втората световна война. За да е наситен с работа и мисъл часът, а не с възпроизвеждане, аз качих предварително в Classroom презентация с много важни възлови моменти, откъс от документален филм, който представя битката при Курската дъга, и още няколко документа, които те предварително да прегледат. Така в часа се работи за това учениците да четат с разбиране, да се повишава функционалната им грамотност и да работят с различни исторически източници. 

Вие обучавате 5 паралелки с по 26 ученици по модела 1:1. Как се отразява това на работата на учениците?

Г-жа Стоянова: Преподавам в 4 паралелки по модела 1:1 и мога да споделя, че имаме пълна свобода. Чрез модела работата на учениците и учителя е много по-лесна. Набляга се на екипната дейност, както и учениците да могат в рамките на часа да се справят с определена задача. Освен това за нас е важно те да могат да изпълнят и задача, която поставям за по-дълъг период от време. Ако им дам срок от 2 седмици, те използват приложения, в които работят групово – всеки, когато му е удобно – и така се завършва успешно. Използваме много често и метода на обърнатата класна стая.

Виждам много положителна настройка при учениците – те работят с много желание на Chromebook устройствата, споделят, че им е по-лесно и по-свободно и дори им остава повече време да си починат вкъщи, когато са готови за по-кратко време със задачите си.  

При вас са едни от първите устройства Chromebook в България, закупени през 2017 г. и все още в употреба. На учениците или учителите е по-трудно да работят с Chromebook?

Г-жа Милчева: На една част от учителите им е по-трудно да работят с Chromebook, отколкото учениците. Учителите също свикват бързо, но проблемът при тях е, че използват по две устройства – и познатият лаптоп, и Chromebook, което всъщност не осъзнават, че повече им пречи. За степента им на приемственост имат значение много субективни фактори. 

А как родителите реагират на факта, че децата им работят с устройства?

Г-жа Божикова: Имали сме във времето назад единични случаи на родители, които им бе нужно време да се убедят, че няма нищо страшно за техните деца. За тях беше проблем дали не е прекалено вредно децата им да стоят толкова време пред екран. Трябваше да извървим един дълъг път, в който да разберем, че е по-вредно да стоят дълго време в социалните мрежи, отколкото пред екрана в училище. 

Колегите връщат ли се към „предишното” преподаване?

Г-жа Божикова: Първоначално също смятах, че ще се връщат, но се оказа, че е по-скоро обратното. Понякога се провеждат часове с елементи на тъй нареченото „старо“, но те всъщност помагат на учителите да се чувстват по-сигурни. Този елемент на несигурност не позволява учителите да започнат изцяло да преподават с „новото”. Все пак, ако разгледаме един учебен час, понякога е наситен на 100% с облака и новите подходи, понякога на 80%, но важното е, че никога не е под 50%. 

Г-жа Милчева: Разбира се, не сме винаги на 100% в онлайн пространството. Обучението се извършва хибридно и подходът много зависи от предмета. Аз като химик често използвам дъската, за да изпиша формула – не е нужно задължително да използвам дигитален инструмент. Но важното е, че учебният час не преминава в традиционната форма, където стоя пред учениците и говоря, без да има задача към тях, и се предоставят голям брой ресурси, от които да черпят информация.

Г-жа Стоянова: Моделът 1:1 е с 5 паралелки, но и учениците извън тях са си свикнали с виртуалната класна стая. В клас се работи по групи и се пише на дъската и технологиите подсигуряват учениците да могат да достигнат тази информация и извън класната стая. 

Какво бихте посъветвали тези, които искат да тръгнат по пътя на дигиталната трансформация?

Г-жа Божикова: Аз бих казала на всички, че трансформацията тръгва не от техниката, а от постоянната бавна, но сигурна квалификация на учителите. Първо залагайте на квалификацията на учителите и им вярвайте. Те могат да го постигнат, ако им вдъхнем достатъчно увереност. Чак след това идва трансформацията на средата. Винаги успешният ход е този, който залага на човешкия фактор и на това той да бъде променящ се. Когато учителите се променят, тогава развиваме и променяме ученика. А за да се създадат млади хора с позиция, трябва да се стимулира активното мислене – промяната идва от хора, които са мислещи.